Наскоро създадохме помагало по гражданско образование заедно със съмишленици от Sofia Platform*. Целта му е да послужи на гимназиални учители в преподаването на икономически теми - напр. как работят цените, парите или договорите. Съдържанието включва сравнително универсални понятия и принципи, с които човек би разбрал по-добре обществото около себе си.

Вълнуващо е да съм съавтор на печатно издание! Тази седмица книжката бе официално обявена, като всеки учител може да я поръча безплатно тук или да я изтегли оттук. Първият тираж бързо се бил разграбил.

Имах съмнения дали съм достатъчно компетентен да създам нещо такова. Понякога се събуждах нощем, за да чета с часове дали някое написано изречение наистина е съвсем правилно според академичната литература.

Разбира се, зад всяко твърдение може да има по няколко “но”, както и да се каже, че е твърде опростено, колкото и да е подробно. В крайна сметка реших, че покриваме достатъчно базови теми и по-добре да имаме по тях 50 страници, отколкото нула. Предизвикателството всъщност бе да ги направим достъпни за непрофесионалисти.

Постарах се да не влагам личен уклон в съдържанието и според мен се получи добра основа от достатъчно класически неща. Разбира се, някой четящ либертарианец би оспорил, че регулациите понякога помагат, както някой марксист би отрекъл ползата от частната собственост. Така или иначе ще се радвам тези теми да предизвикват размисъл, дебат и по-задълбочен интерес.

Икономиката сега почти отсъства от учебния материал и компетенциите на преподавателите. Това косвено създава плодорона почва за дезинформация или вяра в манипулациите на някои крайни политици. Надявам се помагалото да даде своя принос към едно поколение, по-подготвено от предишното за срещата си с живота.*

Сивата икономика представлява стопанска дейност, която се случва отвъд знанието и регулацията на държавните органи. Изразява се напр. в продажби без плащане на ДДС, неформална заетост без внасяне на осигуровки или в търговия с нелегални продукти и услуги като цяло.

Според доклад към Европейския парламент сивата икономика в България отговаря на 1/3 от брутния вътрешен продукт на страната. На практика това означава, че 1/3 от доходите или продажбите у нас "се случват" без да влизат в официалната статистика и без да генерират принос към бюджета.

България има по-висок дял на сивата икономика от този в сравними държави от Източна и Южна Европа със сходен размер и развитие. Оказва се, че политики за борба с нея биха отключили много по-голям фискален резерв на допълнителни средства за властта, отколкото други данъчни или регулаторни промени.

Какъв е опитът ви със сивия сектор в България?

Около 1/3 от наетите българи формално получават минималната работна заплата от 780 лв. през изминалата година. Същевременно 3/4 получават брутна заплата под 2000 лв., която сума е приблизително равна на официалната месечна "средна работна заплата". Това потвърждава недостатъците на средната заплата като аритметична величина за заключения относно пазара на труда.

В по-високия сегмент горните 5% се радват на заплата над 5 хил. лв., а само 1% получават над 10 хил. лв. месечно. Това говори за сравнително нисък брой работни места с високо заплащане, които остават концентрирани в столицата и в определени браншове. Важно е да се отбележи обаче, че големият дял хора на минимална заплата зависи и от отражението на сивата икономика, в която е характерно осигуряване върху фиктивна, възможно най-ниска сума.

Колко от деклариращите минимална заплата според вас получават повече "под масата"?

Общо 3 млн. души в България са работили с трудов договор в някакъв период от 2023. По данни на НАП за годишната им данъчна основа могат да се установят нетните суми, под които са получили средно на месец определен дял от работещите. Така напр. половината получават под стойността на медианата (50-ия процентил), а 60% - под тази на 60-ия процентил. Съответно 40% получават над стойността на 60-ия процентил, а горните 10% - над тази на 90-ия. Подобно разпределение дава алтернатива на "средната заплата", която се изкривява нагоре заради аритметичната тежест на най-високите стойности.

Може да се заключи, че медианата е близо до минималната заплата, т.е. половината работещи получават такава средномесечно. Същевременно данните показва, че голям брой хора не са работили всеки месец, т.е. средномесечният им доход от общата годишна база е по-нисък.

През пролетта от БНТ снимаха кратък филм за мен, излъчен в предаването "Малки истории". Дойдоха вкъщи да си поговорим, отидохме и на излет за някои кадри около Варна. Беше ми интересно да наблюдавам занаята на двама изключително дружелюбни журналисти.

Досега се срамувах да споделя филма тук, защото според мен ничия лична история не е достатъчно важна, за да я дават по националната телевизия. Щях да се радвам да обсъдим за публиката по-структурни, обществени теми, но съветът бе да се фокусираме върху мен заради целта на предаването.

Стана дума как младите често имаме сходни разбирания какво значи "успех" и затова се целим в сравнително еднакви пътища на развитие. Говорихме и как е нормално всеки да приема някое място за дом и там да се чувства по-щастлив. Засегнахме Землевеж и приятната ми изненада, че има хора, които живо се интересуват от статистически данни в социалните мрежи. Според мен е важно проблемите в едно общество да се представят в числовите им измерения, но и да се познават реални примери за тях от личен опит.

bnt.bg

Историята на Иван Люцканов - Българска национална телевизия

Иван създава „Землевеж“ в социалните мрежи, за да обяснява света и живота ни с числа и графики. Идеята му е закодирана и в самото име, което може да с...

Продължаваме промяната (ПП) участва за пръв път на изборите от ноември 2021. Тогава се говори, че новата партия "изяжда" част от традиционния електорат на Демократична България (ДБ) и стопява парламентарното ѝ представителство. Двете формации се явяват два пъти на избори отделно, а ПП привлича много по-широка подкрепа като нов играч с голям и неизпитан обществен капитал.

В последствие ПП и ДБ образуват коалиция с цел да спечелят първото място на изборите срещу ГЕРБ, но остават втори през 2023 и трети през 2024. След началния контраст в резултатите на двата партньора съотношението между представителството им в Народното събрание се променя в полза на ДБ. Така благодарение на преференциален вот, отлив на гласоподаватели от региони с водещи кандидати на ПП и вътрешнопартийни разцепления броят депутати на двете сили в коалицията днес се оказва почти равен.

Какво според вас води до по-големия срив на представителство у ПП спрямо това на ДБ?

На изборите за 50. НС ГЕРБ и ДПС печелят най-висок резултат в почти всички български общини. С най-висок резултат освен тях на повечето места се очертават Възраждане и в по-малка степен БСП, които показват и известна близост във възгледите си. Любопитното е, че в традиционни региони на ДПС като Лудогорието и Родопите ПП-ДБ се очертават като най-предпочитана алтернатива, но въпреки това получават пренебрежима подкрепа. Картата показва, че в повечето български общини за най-припознавана алтернатива на ГЕРБ и ДПС се възприема Възраждане - голяма промяна от последните избори, когато ПП-ДБ имаха по-силни позиции.

За интерактивна карта с победителя и резултата му по общини посетете zemlevezh.com/election-atlas-50ns.

Може ли според вас Възраждане да привлече достатъчно подкрепа, за да измести ГЕРБ и ДПС на местно ниво?

*Следващия вторник ще участвам в публична дискусия относно Европейските избори. Ще се проведе в красивата сграда на Радио Варна, а записът ще е достъпен онлайн. Ще бистрим политиката и важните теми за региона и за България, а аз ще се постарая да се заяждам, ако някой лъже или говори празни приказки.

Ако сте във Варна, запишете се за събитието през* линка.