Впаднали сме в дълбока мисловна летаргия. Симулираме какво мислим, предимно и само защото смятаме, че е редно да го мислим. Тази самоналожена мисловна рамка се диктува от тласък за адаптация към избран модел на поведение и нагнетява мисловните процеси до терoристичнa бомба със закъснител. Първо симулираме взрив, а в един момент симулацията ни поглъща. Имплозия и празен поглед.

По правило сме готови да защитаваме най-ожесточено онова, в което се самоубеждаваме, че вярваме, но не вярваме в действителност. Като пинчери се джафкаме. Именно в тази ярост могат да се прегърнат „жълтопаветните“ и „фашистите“. Не чувствате ли колко нелепо звучи отливането на толкова разнородни образи в готови калъпи? Хвърляме в една фуния представата за дадена народомаса и каквото капне – я фашист, я жълтопаветник. Бау-бау. Пием жадно халюцинаторните си убеждения и ваяме фетишизирани обекти за отмъщение. Проектираме недоволството и озлоблението си и се оправдаваме с по-висшестоящите в ценностната пирамида. Водовъртеж на сенки е това.

Лицемерно е да се изповядва емпатия и демокрация, но да се отрича авторитарно правото на другост в мнението. Извратено е също така да се цензурира даден опит за изкуство, било то и пошло, а да се живее антикултурата на целофанените чалга опаковки. И двете са признак на много по-дълбок проблем – системното обезчовечаване. Глобален проблем, впрочем.

Разминаваме се в безсъдържателни симулации. Обстрелваме се с етикети и търсим виртуални съидейници по щампа, за да се вредим в ротата на по-големите по убеждение. А те се хранят от своя враг, който на свой ред се въоръжава, за да ги обстрелва. И настава виртуално клане, фракции и агитки. Седем протеста за един ден. Нелепо е.

Все е било така. Но социалните мрежи опияняват симулацията на вражеските образи до гротеска. Гледаме се като филтрирани през картини на Бейкън. Все по-удобно и леко става да мислим, както мислим, че трябва да мислим. А това осакатява мисленето. И причината е много проста. Обезсмисляме се.

И се обезчовечаваме. Ампутираме образа на врага в себе си. Доброволно лягаме в избрано прокрустово ложе. Ако човекът се е обособил чрез мисъл, то сега тече обратен процес. Освирепяваме до паническа нужда от мисловно клише. Ставаме сенки на убеждения, дигитални призраци на чужда преднамереност. Човекът е сведен до социално-цифров фрагмент, годен за регулация. А крайно поляризираните са първите жертви. Покрай тях всички се възпламеняваме в симулациите на собственото си обезумяване и загасваме. Дано някой успее да пренесе факела на мисълта отвъд тая пълна дигитална кома. За човека е борбата.
Поне така ми се струва.

https://youtu.be/IWcC3EX55Jo

https://youtu.be/xuKSCQz1J9I