😁😁😁

"Слушай, чедо, помни – както семето в земята пониква, тъй и думите в душата остават. Който изрича добра дума, добро жъне. Който с лошо жегне, жупел връща. Не хвърляй тежки думи по вятъра, че като ятаган режат и не зарастват. По-добре е с благо да срещнеш човек, с усмивка да го дариш, с ласкава реч да му стоплиш сърцето.
Както капката роса освежава стръка, тъй и добрата дума живот дава. Човек с нея не обеднява, а душата му се обогатява. Който мило говори, мостове гради. А който с лошотия ходи, пътеки руши.
Тъй че, чедо, пази езика си – да бъде като лятна вечер, не като зимна виелица.
Защото благата дума не тежи, ала златна ябълка носи." <3
Биляна Дар

Прекрасен ден на всички ?

Час за размисъл
Всички казват че в края на годината е врема за размисъл. Майната им на всички дето си мислят че може ей така, да седнеш и да започнеш. Ей,хора, живот е това,живот! Цяла година си го живял и сега за час или два да си припомниш всичко. Че да не е филм, а?! И филм да беше пак няма да успееш да осмислиш всичко. Айде, да не си говорим лакардии ( както казваше дядо ми ). Да не е лесно да си припомняш всичко преживяно? Пък и защо?! Има толкова много неща които не искам да си спомням - по добре да не се бяха случвали - ама, на! Случили са се! И сега - к'во? Да ги преживея отново спомняйки си за тях! А не! Мерси съм!! Не ща!! Пък хубавите - аз и така си ги припомням постоянно! Радват ме, топлят ме. С тях преминавам през лошите - ония които ме заплюват в сърцето. Всеки ми казва - "такъв съм. Или ме приемаш или не ме приемаш" а искат да сложат мен в техният калъп - само и само да ме обичат! А, не! Не ща! Не че ми е много добре сама със себе си ала аз съм си, бре хора! С всичко мое! И с доброто и с лошото! Нито съм черен дявол, нито съм бял ангел! Човек съм бре! Как не разбрахте?! Ами ще си отида де! Вие така или иначе не ме виждате. Модела си гледате! Ще си отида! Ще седна на Пътя и ще чакам. Ала няма да чакам просто така! Ще си взема фенер, голям фенер и ще се осветя. Всички да ме виждат и от всякъде да ме виждат! Мене да виждат а не моделът си за мен! Айде сега да ставам! Стига толкоз равносметка! Що съм сторила- сторила! Този който ме приема ще ме оправдае а онзи дето ме отхвърля винаги ще намери причини да оправдае себе си! Тъй де! Празни приказки са за поуките. Не поуки а науки трябва да прибираш. Или се учиш да изхвърляш болката или се давиш в нея! Или се учиш да събираш радост - както пчелата меда - или оставаш ялов, щото само радостта ражда радост!
Славея Костадинова

"Това е истинска история с Пикасо. Той имал изложба в Париж, чувствайки се щастлив и горд с творбите си. Докато се разхождал наоколо, слушал коментари, които правели различни хора и така попаднал на две жени, които говорели за една от неговите картини.
Едната жена казала: "Тази картина е недопустима, тя е неприлична и не е добра за възпитанието на младите поколения". Другата отвърнала: "Да, мила моя, права си. Картина като тази наистина не трябва да се допуска. Не знам какво е съзнанието, което този художник има. Толкова зъл и увреден ум. Погледни тази жена в картината, събличайки се в спалнята - и мъжът, който се промъква в стаята и я наблюдава гола..."
Пикасо не издържал, потупал жената по рамото и спокойно казал: "Мадам, жената не се съблича, а се облича. Мъжът, който стои на вратата е съпругът й. Женени са от 25 години. Той я чака да се облече, за да отидат на опера. Злото не е в картината, а в ума."

От Магазинче с две полички

“Много отдавна, когато бях на 20 се запознах с една умна, независима, креативна и силна жена, тя беше малко над 70-годишна и ми предложи парченце мъдрост.
Тя ми каза: "Ние прекарваме 20-те и 30-те години от живота си в опити да сме перфектни, защото се тревожим какво ще си помислят хората за нас. След това ставаме на 40-50 и започваме да се освобождаваме от това, защото решаваме, че не ни пука какво си мислят другите за нас. Но няма да си истински свободен, докато не навършиш поне 60-70 и не осъзнаеш болезнената истина, че на никой не му пука за теб." Не им пука, не им е пукало и няма да им пука. Хората най-вече мислят само за себе си. Хората нямат време да се тревожат какво правиш, колко добре го правиш, защото всичките са обсебени от личните си драми. Хорското внимание може да бъде насочено към теб за момент (когато успяваш или когато се проваляш зрелищно и публично), но това внимание много скоро ще се върне там, където винаги е било - ще се насочи към тях самите. Докато в началото това може да ви се струва самотно и ужасно, че не сте на първо място в заниманията на някого, в същото време в тази идея има и голямо успокоение. Вие сте свободни, защото всички останали са прекалено заети и са затрупани със себе си, че да се тревожат за вас.
Ето защо, бъдете такива каквито искате да сте. Правете това, което искате да правите.
Следвайте това, което ви вдъхновява и радва в живота.
Създавайте това, което искате - нека е несъвършено и глупаво, защото е безкрайно вероятно никой да не забележи. И това е страхотно.”

- Елизабет Гилбърт